Rachel Ace

Понякога боли толкова силно и толкова дълго, че вече не помниш как си се чувствал преди. Oпитваш всичко и с всеки, но празнината е все още там – в гърлото и напомня за себе си всяка секунда от денонощието. Мислиш си, че с времето ще ти мине, но напротив, болката се усилва и се примиряваш, че никога няма да спре. Това не е нещо, което можеш да намажеш или да изпиеш лекарство, за да утихне. През един от поредните дни, в който лежиш и гледаш безсилен към тавана, осъзнаваш, че вече не мечтаеш да сбъднеш мечтата си, а да изтриеш всеки спомен свързан с нея. Осъзнал си, че единственият ти начин да бъдеш щастлив е да забравиш. Опитал си се да продължиш, но споменът винаги те спира и се озоваваш пак там, където всичко е започнало и нямаш сили дори да си тръгнеш. Стоиш и наблюдаваш от разстояние това, което нямаш, но за което би жертвал себе си. Знаеш, че има и други като теб, които копнеят по несбъднатите си мечти, четеш и слушаш за тяхното страдание, но това не прави болката ти по-слаба. Напротив! Откриваш себе си във всяка една история и така добавяш нова страница към нещастната си съдба. Не споделяш с никого, защото не искаш да разкажеш дори на себе си, но не можеш да скриеш мъката. Искаш да извикаш пред целия свят, искаш някой да те спаси, но не допускаш никого. Чудиш се от кога те боли и осъзнаваш, че е от първия ден, в който си позволи да мечтаеш. Колко ще продължи? Вече не смееш да питаш…
Да, ти имаш и други мечти, някои по-важни и значими от тази, но ти искаш точно нея. Дал си сърцето си и всичко друго ти се вижда незначително. Изливаш мъката си в стихове, в песни, в сълзи, но това е просто тъга, която излиза от тялото, но не напуска душата.
Знаеш, че великото щастие винаги идва след раздираща болка. Знаеш, че винаги е най-тъмно преди зазоряване. Знаеш, че за да опознаеш доброто, трябва да си се сблъскал със з
лото. Затрупан си със знание и мъдри мисли, които само засилват болката ти и вече се чувстваш наистина безсилен. Не можеш да мислиш, не можеш да се смееш, не можеш да се храниш, нито да спиш. Ставаш егоист и се затваряш дълбоко в себе си, там където никой няма да те открие. Но тя вижда всичко. Болката е по-силна от стените, които си изградил и те напада безпощадно.
Стоиш и се молиш всичко да свърши. Молиш се за чудо, защото никога не губиш надежда, че мечтите се сбъдват, но се молиш и да забравиш. Ако споменът си отиде, ще изчезне и болката…

Малката червена нинджа отмести погледа си от картата на света и въздъхна тежко. Знаеше къде иска да отиде и знаеше, че може да го направи. Но се страхуваше… страхуваше се не от неизвестното и непознатите, които щеше да срещне, а напротив – от познатото, ежедневното и борбата, която й предстоеше с него. Въпреки че е малка, тя все пак е нинджа и удари с юмрук в стената до картата. Нещо изпука и със сигурност не беше твърдата тухла, която си въобрази, че ще пробие. В този момент тя осъзна, че от нея боец не става. С мъка прибра кимоното в гардероба и една малка сълза се пророни, докато го сгъваше.

-          Някои неща трябва да останат в миналото.

Тя не се отказваше да бъде войн на нощта и защитник на правдата. Просто трябваше да намери нов път, по който да се движи към крайната си цел. А каква беше тя никой нямаше да разбере, докато не я постигнеше. Малката червена нинджа знаеше, че хората са егоисти и нямаше да се съгласят с постъпките й. Затова остави всичките си планове забулени в тъмнината на геройската си душа.

Някой ден щеше отново да повярва на хората и да им разкаже за мечтите си.

Оцелях след първата нощ без личния си профил във Facebook. Деактивацията му доведе и до затриване на акаунта ми във formspring, където толкова много обичах да отговарям на въпроси. Може би ще трябва да си направя нов…

Сега мисля, че ще стана доста активен Twitter потребител, но и там не е много вълнуващо. Vkontake.ru също го изтрих… е и там си имам резервен профил. Аз като се замисля няма социална мрежа, в която да имам само една регистрация, освен може би Google+, но той е много самотен.

С настъпването на новата година се налага да започнем нещо ново и да изхвърлим старото и вече ненужно. Аз например си разчистих Skype-a от непотребните, след което дойде ред и на ненужните телефонни номера.

Липсва ми facebook, ще ми мине, но няма да е днес…

Излязох да карам колело и се прибрах с настинка и гениалната идея да си изтрия профила във facebook. Ще се чудите как така уж съм го изтрила, а страницата ми стои, това е защото си имам още няколко, но няма да ги използвам. Просто се чувствам длъжна да споделям някъде писанията си, но това ще става по старомодния блогърски начин. Време е да седна и да напиша някоя книга или поне да си намеря работа. Нали мъдрите хора от facebook страниците казваха, че за да започнеш да печелиш пари от facebook, трябва да си деактивираш профила.

Това е третият път, в който предприемам това убийствено начинание. Днес започва новата година според китайците, а тя била годината на Дракона – моята зодия. Пожелавам на всики родени под този знак да им се сбъднат желанията… не забравяйте, че за да се случи това не бива да ги споделяте с никого!

Освен от facebook  реших да си почина и от тренировките. Не че ще престана да бъда нинджа, но ще сменя средата. Но и това като Facebook-а не се знае за колко време.

Сега усещам как ми се активират мисловните процеси, но преди да стана голям творец ще хапна малко баклава за добро кръвообращение.

Отдавна не съм писала мъдрости тук и не че се вълнувам дали на аудиторията ми й липсвам, но на мен ми е празно да си погледна страничката и да не видя нещо ново. Това е нещо като с facebook – влизам, за да си разглеждам моята стена. Като се замисля какво друго да правя там? Истината е, че единственият човек, който никога не ме е предавал и няма да го направи съм Аз, затова ще си гледам само моята стена и ще се вълнувам само от моите желания. За новата година си обещах да бъда егоист и вече съм 100% сигурна, че трябва да си изпълня обещанието. Съветвам ви и вас да постъпите по същия начин. Ако всички хора бяха егоист и се вълнуваха единствено от собственото си щастие, животът щеше да е много по-лесен, а може би дори и приятен.

Другото велико заключение, до което стигнах, е – никога не споделяй мечтите и плановете си с другите! Дори и да ни казват, че се радват за нас и ни подкрепят, много от хората вече са се замислили върху правило номер 1 – бъди егоист и твоите планове е много вероятно да си противоречат с техните. И ако сега в главите ви се завъртя въпросът „Не мога ли да си споделям дори с най-близките хора?”, ще ви отговоря – „Точно с най-близките си нищо не споделяй!”

-          Защо?

-          Защото от тях очакваш най-голяма подкрепа, но както вече казахме, хората се стараят да следват правило номер 1 и да бъдат егоисти, затова ако сте им споделили примерно, че искате да заминете някъде, те ще направят всичко възможно, за да ви спрат, дори и да знаят, че ако заминете ще бъдете много по-щастливи дори и без тях.

Сега ще прозвуча малко черногледа, но оптимистите имаме право на това веднъж в годината. Ако съберем правило 1 – бъди егоист и правило 2 – не споделяй мечтите и плановете си с никого, ще получим правило 3 – каквото и да прави, човек накрая винаги остава сам!

Искам с тебе да се сбия,
мечтая си да те пребия!
Агресията в мен напира,
гневът ми иска да извира!

Ще ти счупя малката главичка,
ще ти издълбая мозъка с лъжичка!
Не че искам да съм гадна,
но за бой съм много гладна!

Искам да те хвана за ушите
и да те изхвърля от скалите!
Кокалчетата ще ти начупя,
повярвай ми аз мога да те срутя!

Бягай, докато е време,
че на мене не ми дреме!
Главата ти ще стане на туршия
с юмруците си хубаво ще я покрия!

Ще дойде ден и ще замина,
далеч от моята родина.
Тогава всичко ще зарежа,
не можеш да ме спреш, дори и с мрежа!

Може би ще се разплача,
може би от болка ще се влача,
но това е моята съдба
и ще я следвам с чанта на гърба!

Не знам дали съм права,
не знам дали си заслужава,
не знам дали ще съм щастлива,
но не тръгна ли ще съжалявам, докато съм жива!

Знам ще плачеш ти за мен
и ще съжаляваш за онзи черен ден,
когато в живота ти се появих,
но тръгнах си и всичко развалих!

Дори да виждаш ме щастлива,
ти знаеш, че тук душата ми изстива.
От малка свикнах да съм единак,
не можеш да ме промениш, аз просто съм дивак.

Съжалявам, че ще трябва да замина,
прости ми, че няма да сме винаги комбина.
Не се страхувай, че някога ще ме изпращаш
и със сълзи за хубавите мигове ще плащаш!

Обичам да си мързелувам
и дна диванчето да си зимувам.
Станала съм като горска мечка,
търся да се сгуша покрай топла печка!

Обичам филмчета да зяпам
и шоколадче сладичко да лапам.
Потупвам си коремчето с наслада,
докато си търся друга вкусна изненада.

Може би това е от сезона,
но покажа ли се на балкона,
усещам, че навън не е за мен,
искам да избягам от климата студен!

Какви са тези луди хора,
които скитат се из двора?
Бягайте към топлите страни,
писна ми от толкова студени дни!

Ако някой с тебе лошо се държи,
среден пръст му покажи!
След време ще се осъзнае
и грешките ще си признае!

Ако някой иска да те игнорира
и среден пръст в лицето ти навира,
ти сложи му го отзад
и засили главата му в предмет ръбат!

Ако някой с тебе прави се на лош,
замери го с миризлив галош!
Някой ден ще съжалява,
но ти ще си далеч от тази скапана държава!

Недей пред никого да лазиш,
щом заслужава да го мразиш!
Ако си дал, ти заслужаваш да получиш,
ако ли не, на болка и него ще научиш!

Среден пръст за неблагодарните страхливци,
закопай ги в дупка пълна с миризливци!
Дори сърцето ти за тях да плаче,
никой няма право да те прави на глупаче!

На Коледа се случват чудеса!
Така говорят вярващите по света.
Аз не съм от тях, но пак ще се помоля,
защото чувствам, че не ми остана вече воля.

Ти знаеш моята мечта,
и тайничко за нея мисля си в нощта.
Какво да сторя, за да я получа?
Как да сбъдна моята мечта, аз искам да науча!

На Коледа се случват чудеса!
Аз винаги ще вярвам във това!
На Коледа ще чакам моята мечта,
дори да нямам в стаята елха…